Старобългарски речник
тъкъмо 
тъкъмо нареч съюз I. нареч 1. Само, единствено глаше бо вь себѣ. аще токмо пркоснѫ сѧ рꙁꙑ его спсна бѫдѫ М Мт 9.21 З А СК вьсѣ мьнѣ прѣдана сѫтъ отцмь момь. і нктоже не ꙁнаетъ сна. тъкмо отцъ. н отца кто ꙁнаетъ. ткмо снъ. і емѹже волтъ снъ отъкрꙑт М Мт 10.27 З А СК а о дьн томъ  о годнѣ то нктоже не вѣстъ. н анћл нбсц. тъкмо отцъ еднъ М Мт 24.36 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.32 М З он же глашѧ емѹ не мамъ съде тъкмо пѧть хлѣбъ  дьвѣ рꙑбѣ М Мт 14.17 З А СК како вънде въ храмъ бж пр аватар архере. і хлѣбꙑ прѣдъложенѣ сънѣстъ. іхъже не достоѣше ѣст. тькмо ереомъ. і дастъ  сѫштмъ съ нмъ М Мк 2. 26 З А СК іс же ре(е) емѹ то мѧ глш блага. нктоже благъ тъкъмо еднъ бъ М Мк 10.18 З. Срв.Лк 18.19 З А СК кто можетъ отъпѹштат грѣхꙑ тъкмо еднъ бъ М Лк 15.21 З А СК токмо тꙑ авле сѧ на ꙁем. гь схъ. імьже вс ѹпъваемъ. мⷧ҇сть обрѣст. і отъпѹщене грѣхомъ СЕ 65b 23 ꙗко многа лѣта сътвор срьбан тъкмо прмьѧ.  се сь ѳумꙗтосьн҄мъ попеломъ растварѣѣше т тако ꙗдѣѣше С 297.13 Дори само, даже и. аще кто отъ манастꙑръскꙑ цркве. токъмо ьто ѹкрадеⷮ҇. ж҃ лⷮ҇ѣ да поⷦ҇етⷭ҇ъ о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇ СЕ 103b 13 2. Освен, с изключение на, само і ѹꙁьрѣвъ смоковьнцѫ еднѫ пр пѫт. прде къ не. і нъсоже не обрѣте на не. тъкмо лствье едно. і гла е. да нколже плода отъ тебе не бѫдетъ въ вѣкъ. і абье съше смоковьнца М Мт 21.19 родъ съ лѫкавьнъ естъ. ꙁнаменѣ штетъ. і ꙁнамене не дастъ сѧ емѹ. тъкъмо ꙁнамене онꙑ пкⷬ҇а М Лк 11.29 З II. Като съюз. 1. Свързва съчинени противопоставителни изречения: но само не ѹбо же сѧ его. н пакꙑ прѣльщенъ бѫд імь. не матъ бо слꙑ авѣ пакост творт. токмо помꙑшлень състрѣлѣт СЕ 88b 11 2. В съчет. с гда. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: освен когато съходѧштемъ же мъ съ горꙑ. ꙁапрѣт мъ да нкомѹже не повѣдѧтъ ѣже вдѣшѧ. тъкмо егда снъ лвскꙑ въскръснетъ ꙁ мрътвꙑхъ М Мк 9.9 З не тъкъмо ... нъ  οὐ μόνον [μόνος] ... ἀλλὰ καί Свързва съчинени изречения с градационно противопоставяне: не само ... но и отъвѣщавъ же с рее мъ. амнь глѭ вамъ. аще мате вѣрѫ  не ѹсѫмьнте сѧ. не ткмо смоковьнъное сътворте. нъ аште  горѣ се реете двгн сѧ. і въвръѕ сѧ въ море бѫдетъ М Мт 21.21 отвръꙁ же сѧ не тъкъмо реенꙑхъ прѣжде. нъ еще  своеѩ дшѧ. по гласѹ гню глѭщюмѹ СЕ 90а 5 се же дховъно сънѧте. вдѧще братрѣ. іꙁвѣстьно нꙑ естъ. по бжѣмъ кънгамъ. не токмо нбсънꙑмъ сламъ прт. нъ  самого ба невдмо съ нам бꙑт. вь сь асъ СЕ 95b 6 сего раді пріді снъ скꙑ. да прімрітъ родъ нашъ къ бѹ. сего раді не самъ тъкмо пріде. нъ і нꙑ творѧштѧ таковаа. своемѹ ꙇмені обештънікꙑ творітъ К 9а 30 ꙇ множіцеѭ врагꙑ своѩ. не тъкмо съ досажденьемь помнѧште нъ і дрѹгꙑ своѩ. тѣмь же молѫ сѧ вельм да ѹтвръдімъ сѧ въ словесехъ К 4а 2 съмотр. те тъкꙿмо ѹмьръшмъ пр н҄емъ  по н҄емъ. повѣдат сво ловѣколюб. нъ  дръжмꙑмъ отъ ада. прѣжде пршьствꙗ го С 462.1 нъ тъкъмо a) ἀλλὰ μόνον Свързва съчинени противопоставителни изречения: но само, но все пак і отъвѣщавъ рее емѹ. г. нѣсмъ достонъ да въ домъ мо вьндеш. нъ ткъмо ръц слово. і сцѣлѣетъ отрокъ мо М Мт 8.8 З А СК b) εἰ μή Освен, с изключение на ного же отъ апостолъ не вдѣхъ. нъ тъкмо ꙗкова брата господьнꙗ С 246.21—22 тъкъмо не μονονουχί Свързва съчинени противопоставителни изречения: само дето не насладшꙙ же сꙙ владꙑьска обраꙁа  гласа.  лактꙑ ѳомѫ потꙑкаахѫ  намаꙗахѫ ома. да тъкмо не вѣштаахѫ брьвьм к н҄емѹ С 502.18 М З А СК Б ЗП Н СЕ К С Гр μόνον εἰ μή μόνος εἰ μὴ μόνος τὶς тъкмо токъмо токмо тькмо тъкьмо токьмо тъкꙿмо токꙿмо тькьмо тꙿкмо ткмо ткъмо Нвб тъкмо ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР токмо диал ДА