Старобългарски речник
тъкнѫт 
тъкнѫт -тъкнѫ -тъкнеш св 1. Бутна, блъсна делмат же прнк҄іѱъ прстрашенъ бꙑвъ. тъкнѫ алеѯандра глагол҄ꙙ. то стъ гласъ с. пршедꙑ кꙿ тебѣ С 162.25 2. Поразя, смутя душевно іѡсфа тъкнѫ вдѣн ѫтробꙑ.  ꙁꙿнца вьꙁраѧ дѣвѫ ѫтробѫ съмотрѣше. въпрашат хотѣаше С 240.3 3. Промуша [образно] прѣльствъ же с тъьнь [!] бꙑвъ въ срьдьц. окаанꙑ онъ рее сътворѫ вол҄ѫ твоѭ црѹ С 65.17 Изч С Гр νύσσω τιτρώσκω Нвб тъкна диал НТ ДА ЕА Срв [с]тъкна