Старобългарски речник
тъжде 
тъжде -тажде -тожде местоим показ I. В самостойна употреба 1. Като същ. само ср. Това, за назоваване на споменати или известни явления и действия, същото аще бо любте любѧщѧѩ вꙑ. кѫѭ мъꙁдѫ мате. не  мꙑтаре л тожде творѧтъ М Мт 5.46 З А СК пакꙑ посъла нꙑ рабꙑ. мъножѣшѧ пръвꙑхъ. ꙇ сътворшѧ мъ тожде М Мт 21.36 ЗI А СК Б ꙇ аште благотворте благотворѧщмъ васъ. каѣ вамъ хвала естъ. бо  грѣшънц тожде творѧтъ М Лк 6.33 З А СК ꙇ аште цѣлѹете дрѹгꙑ вашѧ токмо ьто творте. не ꙇ мьꙁдоꙇмьц л тожде творѧтъ З Мт 5.47 пакꙑ на тожде въꙁвраттъ сѧ. то подобенъ естъ пъсѹ СЕ 70а 8 ꙇже едноѭ отъстѫпль ꙁъла. по томь не въꙁврат сѧ на тожде СЕ 70а 23 моⷧ҇ б҃ томѹжде ппъ глеⷮ҇ велⷨ҇ь СЕ 17а 13 моⷧ҇ д҃ томѹжде СЕ 25b 17 ѡблѣцѣте сѧ вь рꙁѫ спе. стⷯ҇. рабъ тво. есмъ аꙁъ въраꙁѹ  пакꙑ тожде. слаⷡ҇.  боⷢ҇ СЕ 98а 15 еже сътворілъ естъ. ꙇноѧдꙑ снъ бжі. тожде  тꙑ створі. еліка сіла ска естъ К 9а 35 ѣко тажде пріѩсте ꙇ вꙑ отъ свохъ съплемен҄нікъ ѣкоже і тꙑ отъ ꙇюдѣꙇ ѹбівъшіхъ ꙇ гѣ ꙇса ꙇ своѩ пророкꙑ К 3b 19—20 то стъ велко рабов тожде подъѧт же  гь. пае же  самого га мꙑ смъ съвлькъше С 90.28 тѣм дѣлꙑ неправьдьнꙑм. облам тожде творте С 128.5 то жде  тꙑ сътвор аште вдш ловѣка дꙗвола сътворьша сꙙ.  подѫшта к тебѣ С 381.14 да бꙑшꙙ та жде  нама сьдѣлалꙑ. ꙗже  вѣ о рабѣхъ божхъ С 213.4 2. Като третолично местоим. Той; назовава лицето, за което се говори; същият моⷧ҇ ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка ... ѡ прощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго. въꙁмогѫщааго. ꙇ еже вьꙁвест сѧ дхомь стꙑмь. рⷩ҇ъцю. се (!) тѣхъжде СЕ 36а 14 II. Като прил. 1. Този, за назоваване и определяне на споменати или известни лица или предмети; същият ꙇ се дъва отъ нхъ бѣсте дѫшта въ тъжде день вь весь отъстоѩштѫ стад шесть десѧтъ. отъ ꙇм҃а еже мѧ емаѹсъ М Лк 24.13 З А ꙇ оставль ѩ. пакꙑ шедъ помол сѧ третцеѭ. тожде слово рекъ М Мт 26.44 З,А, СК. Срв. Мк 14.39 М,З; СЕ 47а 20.21 пакꙑ тъжде дхъ стꙑ егоже посълетъ оць въ мѧ мое СК Йо 14.26 такожде  левћітъ. бꙑвъ на томьжде мѣстѣ. пршедъ  відѣвъ  ммо де А Лк 10.32 СК мⷺца авгоⷭ҇ ҃ ꙁ҃ ... въ тѫде деⷩ҇ паⷮ҇ стмъ ꙇже на стрѹмц А 152а 28 тъ слава.  тожде пѣеⷩ҇ Е 21б 10 (глаⷭ҇ тъⷤ҇) (...) словомъ на оъш (!) сѧ. ѹ павла бгоневѣстⷪ҇ Е 36а 3 моⷧ҇ б҃ томѹжде шествью СЕ 18а 24 тѣхъжде вешті насладішѧ сѧ і сі. ꙇ сь тѣхъжде юдесъ. тѣхъжде ѹені. тогожде накаꙁаньѣ К 6а 13 Срв. К6а 13 К6а 13—14 К6а 14 С415.25 а хъ потомь не отърее сѧ. тѫжде кръвь прѣданѫѭ К 7b 32  съвръгъ рꙁꙑ къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс. а вьпѧ тожде ꙁъван свꙙтꙑхъ. кръстꙗнъ смъ С 93.21 ѹбогꙑ же нштетоѭ вьꙁбран҄енъ бꙑваатъ тожде любн авт С 491.19 тъгда ѹбо ѹставъ ѹставшꙙ да  къснꙙтн҄ѣ града епскѹпъ то жде старѣшнъство да матъ  тѫ жде ьсть ѭже  рмъска града епскѹпъ С 202.24, 25 та жде трепеꙁа прѣдъстотъ. тац бо сѫтъ дарове дѹховьн. не по саномъ раꙁдѣлꙑтъ обьштен С 492.3 тъжде бо гласъ вьсꙙ нꙑ въставтъ. ꙗкоже  нѣкде апостолъ глагол҄етъ С 318.1  обращ(.)ѭще сѧ вьспѧт(ь) паⷦ҇ тажде прем(....) е дѣла беꙁбожьнꙑхъ странъ щюд  трѣбованьѣ  словеса Р II 4.6 2. Този, за назоваване на определени качества, такъв аште л т жде сте. да н слꙑшаште слꙑште. н вдꙙште вдте С 325.10 по томѹжде κατὰ τὰ αὐτά По същия начин; така по томѹжде бѫдетъ  день. вь ньже снъ лвскꙑ ѣвтъ сѧ М Лк 17.30 З тъжде самъ ὁ αὐτός Този, същият обратте сръдца ваша къ ѧдомъ. ꙇ не съмѣжіте оъю вашею къ ꙇстꙇнѣ аште л есте тіжде самі. ꙇ ашютъ есте лѹьше младѣнецъ К 1а 6 М З А СК Б У Е СЕ К С Р ЗЛ Х МЛ Гр ὁ αὐτός αὐτός οὗτος ὡσαύτως ἐκεῖγος ὁ δέ εἷς Нвб Вж. при тъ, та, то