Старобългарски речник
тъгда
тъгда
нареч
1. Тогава; в онзи момент, за който се говори
тъгда прстѫпьше ѹенц его рѣшѧ емѹ
М
Мт 15.12
ЗI
тъгда шедъше фарсѣ. съвѣтъ сътворшѧ на нъ да обльстѧтъ ꙇ словомь
М
Мт 22.15
ЗI
ꙇ тъгда ѹꙁьрѧтъ сна ловскааго прѧдѫшта на облацѣхъ
М
Мк 13.26
З
тогда рее мъ съ не обнѹѩ сѧ. лаꙁаръ ѹмьрѣтъ
М
Йо 11.14
З
А
СК
тогда наѧтъ ротт сѧ клѧт сѧ ѣко не ꙁнаѭ лвка. ꙇ абе кокотъ въꙁглас
М
Мт 26.74
З
А
СК
тъгда въꙁглетъ къ німъ гнѣвомъ своімъ. ѣростьѭ своеѭ съмѩтетъ ѩ
СП
2.5
тъгда рѣхъ се грѩдѫ
СП
39.8
тогда гла рабомъ свомъ. бракъ ѹготованъ естъ. а ꙁъван не бѣшѧ достон
СЕ
106b 3
Срв.Мт
22.8
М
ЗI
А
тъгда въꙁбоꙗвъ сꙙ вовода. повелѣ легъко хъ вест вь темꙿнцѫ
С
71.30
тъгда дѹкꙿсъ повелѣ каменмь лца мъ бт
С
74.1
тъгда к҄нжьнкъ самѣхъ. вждѫ. падьшѫѭ мѫдрость
С
333.7
тъгда глагола мъ свꙙтꙑ. пото то бѣгате
С
229.20
тогда бо господь мꙙ бѣ посълалъ к тебѣ скѹст ѹсрьд тво
С
122.24
тѣмь рее нколже л мене слꙑшасте. пророкомь глагол҄ѫшта. тогда раꙁѹмѣте ꙗко аꙁъ смъ глагол҄ꙙ пршълъ
С
331.4
тогда вдѧще конꙿь(.)ое то осѫжденье. ньсоже могѫ (..) ѡⷮ нхъ
Р
V 3.34
2. Тогава, някога, в ония времена
тъгда прѣдадѧтъ вꙑ въ скръбь ꙇ ѹбьѭтъ вꙑ. ꙇ бѫдете ненавдм вьсѣм ѩꙁкꙑ
М
Мт 24.9
ЗI
А
СК
ЗП
ꙇ тъгда съблаꙁнѧтъ сѧ. мь(но)ѕ ꙇ дрѹга прѣдастъ ꙇ вьꙁненавдтъ дрѹгъ дрѹга
М
Мт 24.10
ЗI
А
СК
ЗП
тогда іспльнѩтъ сѩ радості ѹста наша ї ѩꙁкь нашь веселѣ. тогда рекѫтъ въ ѩꙁцѣхъ вьꙁвеллъ естъ гь сътворт съ нам
СП
125.2
тогда глаголалъ есі въ відѣні сномъ твоімъ. ї рее положіхъ помошть на сільна
СП
88.20
3. Тогава, след това, после
лцемѣре. ꙇꙁьм пръвѣе бръвъно ꙁ оесе твоего. ꙇ тогда ѹꙁьрш ꙁѧт сѫецъ ꙁ оесе братра твоего
М
Мт 7.5
З
СК
онъ ѹмⷧъа. тогда рее црь слѹгамъ съвѧꙁавъше по рѫцѣ по ноꙁѣ. въꙁъмѣте . въвръꙁѣте . въ тъмѫ кромѣщьнѭѭ
СЕ
106b 19
Срв.Мт
22.13
М
ЗI
А
оставі тѹ даръ твоꙇ. ꙇді пръвѣе съмрітъ сѧ. съ братомь своімь. ꙇ тогда шедъ прінесі даръ твоі
К
9а 20
о немьже жрътва прінесена бъⷭ҇і. ꙇ тогда насладіші сѧ еѩ добрѣ
К
9а 28
аще не [н] ... тъгда
ἐὰν μή ... τότε, οὐδὲ ἄν ... τότε
Ако не ... тогава
л како можетъ къто вьнт въ домъ крѣпъкааго. ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтт. аще не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго. ꙇ тогда домъ его расхꙑттъ
М
Мт 12.29
З
ѣште мі не ѹдоблѣѭ тъгда непороенъ бѫдѫ оцѣштѫ сѩ отъ грѣха велка
СП
18.14
ѣко ѣште не ꙁаконъ твої поѹене мое естъ тогда ѹбо погꙑблъ бмъ бо съмѣренї моемь
СП
118.92
не бо аште тъьѭ рекѫ въстан ход. н аште рекѫ тавѳа въстан. тогда то глагол҄ѫ
С
379.23, 24
да аще не ... то тогда
καὶ ἐὰν μή ... τότε
Та ако не ... то тогава
глагола свꙙтꙑ. дѣмъ въ црькъве да аште не прметъ мене н дастъ вьнт въ цръкъве. то тъгда дьмьꙗнъ вьꙁьмъ жрътвꙑ въꙁдамъ мѹ
С
228.2, 3
не тъгда
οὔπω
Не тогава
ѹслъшат же мате бран. ꙇ слꙑшанѣ бран вдте. не ѹжасате сѧ. подобаатъ бо вьсѣмъ бꙑт. нъ не тогда естъ коньна
М
Мт 24.6
ЗI
А
СК
ЗП
тъгда ꙃѣло
αὐτίκα μάλα
Веднага
кажетъ не мало врѣмꙙ бѫдѫште пакꙑ. же посрѣдѹ ѹенкꙑ отъводꙙ же аꙗт. тъгда ꙁѣло ꙗвт сꙙ цѣсарьствѹ го
С
372.10
гда [гдаже] ... тъгда
ὅταν ... τότε, ὄτε ... τότε, ὡς ... τότε, ἐπειδάν ... τότε, ὅτε ... Ø
Когато ... тогава
прдѫтъ же дьнье. егда отъметъ сѧ отъ нхъ женхъ. ꙇ тъгда постѧтъ сѧ въ тꙑ дьн
М
Мк 2.20
З
егда прдетъ снъ лскꙑ въ славѣ свое. ꙇ вьс (ст) анћ҃л съ нмъ. тъгда сѧдетъ на прѣстолѣ славꙑ своеѩ
М
Мт 25.31
З
А
СК
егдаже проꙁѧбе трѣва плодъ сътвор. тъгда ав сѧ плѣвелъ
М
Мт 13.26
З
А
У
егда же въꙁдѫ братрѣ его въ праꙁдьнкъ. тъгда самъ въꙁде не ѣвѣ. нъ ѣко та
М
Йо 7.10
З
А
егда ѹбівааше ѩ. тогда въꙁіскаахѫ его. і обраштахѫ сѩ і рано пріхождахѫ къ боу
СП
77.34
егда відѣ юдотворьца. тогда не рее съгрѣшіхъ
К
5b 13, 14
ꙇ егда не бѣ нікътоже ѹѧ его. тогда лѹꙑ бꙑваше. ꙇ повръже тоі десѧті съребрьнікъ
К
5b 26
гда напшетъ кн҄гꙑ сповѣдаѧ бога мого. пѹсттъ къ мнѣ прѣдъ вьсѣм вам. тъгда тъ проштенъ бѫдетъ въ градъ вьлѣст
С
152.6, 8
нъ гда рее лаꙁаре грꙙд вънъ. тъгда въста мрьтвꙑ
С
310.15
егда слꙑша рее їс. тъгда прѣбꙑ на н҄емъже бѣ мѣстѣ. дъва дьн
С
313.18, 19
М
З
ЗI
А
СК
ЗП
У
Е
СП
СЕ
К
С
Р
Г
МН
Гр
τότε
οὕτως
τηνικαῦτα
καί
οὖν
Нвб
Срв
тогава
ОА
ВА
НТ
ЕтМл
БТР
АР
тогаз, тогази, тогива, тогиз
диал
НГер
ДА