Старобългарски речник

тъ

тъ -та -то местоим показ I. Със собствено показателна функция 1. В самостойна употреба. Обобщава и посочва онова, което е казано: това блаженꙑ же слꙑшавъ то отъ агг҄ела паде нцъ на ꙁем.  поклон сꙙ господѹ глꙙ С 123.4 онъ же к н҄емѹ. то л т сѫ рторъства. то л сѫтъ твоѧ кн҄гꙑ. тѣхъ сократъ отъ аѳне не пострада С 138.11, 12 то слꙑшавъше же вльсв оть нею. раꙁгнѣвавъше сѧ велм С 258.13 то она слꙑшавъш вѣровавъш. прѧ авѣ вдѣн. ꙗв бо сꙙ  вь сьнѣ глаголꙙ. се ѹбо богъ посъла мꙙ к тебѣ повѣждъ м ꙿто хоштеш С 299.20 ꙿто же то стъ же онъ хоштетъ. намъ С 380.3 2. В самостойна употреба. За назоваване на познато, известно лице или предмет: този да спсетъ  сѧ. аште тъ естъ хъ А Лк 23.35 ѹкраше  тогда тѫ трапеꙁѫ тъ ꙇ сьѭ нꙑнѣ красітъ К 8а 13  ѧꙁꙑкъ вьпьꙗше. вьꙁьм вьꙁьм пропьн . мꙑ же надѣахомъ сꙙ. ꙗко тъ стъ же матъ ꙁбавт лѣ С 477.17 3. За посочване на лице или предмет в непосредствена близост: този ꙇ поꙁнавъше  мѫж мѣста того. посълашѧ въ вьсѫ странѫ тѫ. ꙇ прнѣсѧ къ немѹ вьсѧ болѧштѧѩ М Мт 14.35 З і се жена хананеска. отъ прѣдѣлъ тѣхъ шедъш. въꙁъп глѭшт. помлѹ мѧ г снѹ давдвъ. дъшт моѣ ꙁълѣ бѣсънѹетъ сѧ М Мт 15.22 З А СК седмѭ десꙙтъ лѣтъ сꙑ т пꙙтѭ. ѹвѣдѣвъ же прѣподобьнꙑ еппъ доде мѣста того. съ всѣмъ клросомъ  съ подвжьнꙑм облашм С 532.4 вь тѣхъ же мѣстѣхъ раꙁбонц нѣц таѧште сꙙ. ꙗко мѣньꙗ обл бѣаше въ манастꙑр С 557.23 4. За посочване на споменато или известно лице или предмет: този стꙑ же данѫѭ мѹ слоѭ отꙿ стааго дха. отъ вьсѣхъ прѣдѣлъ тоѧ странꙑ прогꙿна С 45.5 отъ тоѧ же крьв къждо подъмъ помаꙁаахѫ своꙗ тѣлеса. вѣрѹѭште тѣмь сꙙ освꙙтт С 51.15 обае вѣсте лко васъ скѹссте ꙁмѫ. ꙗко тꙙжекъ стъ обраꙁъ тоѧ мѫкꙑ. нѣстъ бо нѣмъ ѹкаꙁат нъ скѹшьшїмъ С 89.12 бꙑстъ же на странахъ тѣхъ праꙁдьнкъ велкъ С 219.18 тъ бо даръ ꙗкоже въ стнѫ благъ. богов прностъ сꙙ отъ свободънꙑѧ дшꙙ С 545.8 то поꙿто ѹбо та прта црѣ въводтъ онъ же невѣстънка С 375.21 II. Като третолично местоимение: той, те ꙇ рее отрокомъ свомъ. сь естъ оанъ кръсттель. тъ въскрьсе отъ мрътвꙑхъ. ꙇ сего рад слꙑ дѣѭтъ сѧ о немь М Мт 14.2 З еште же емѹ глѭштю. се облакъ свѣтелъ осѣ ѩ. ꙇ се гласъ ꙁ облака глѧ. сь естъ снъ мо вьꙁлюбленꙑ о немьже благоꙁволхъ. того послѹшате М Мт 17.5 ꙇ тѣмъ рее дѣте  вꙑ въ вноградъ мо. ꙇ еже бѫдетъ правъда дамъ вамъ М Мт 20.4 А СК Б отъвѣштавъше же св рѣшѧ не вѣмъ. рее мъ  тъ. н аꙁъ глѭ вамъ. коеѭ властѭ с творѭ М Мт 21.27 прѣтръпѣвꙑ же до коньца тъ спст сѧ М Мт 24.13 А СК ЗП ꙇ тъ прѣдъдетъ прѣдъ нмь дхомь  слоѭ лноѭ. обратт сръдъца отьцемъ на ѧда. ꙇ протвънꙑѩ въ мѫдрость праведънꙑхъ. ѹготоват гв люд съвръшенꙑ М Лк 1.17 ЗI  пак аꙁъ бѫдѫ емѹ въ оца.  тъ бѫдетъⷨ въ сна. егда же пак въводтъ пръвѣнъца въ въселенѫѫ. глетъ да поклонѧтъ сѧ емѹ въс ангел бж Е 6б 7 ѣко тъ естъ бь нашь. ї мꙑ люде паствінꙑ его. ї овьцѩ рѫкѹ его СП 94.7 егоже архерѣ ꙁаклнашѧ бгомь жвꙑмь. тꙑ л ес глѧ снъ бже. отъвѣща тъ  рее. обае аꙁъ глѭ СЕ 48а 13 ѣко томѹ подобаетъ всꙸѣ слава. есть  покланѣне. кѹпъно съ оцемь.  стꙑмь дхомь СЕ 71а 17 антоннъ рее. рѣхъ т алеѯандре ꙗко бѣсъ маш.  тѣмъ ѹпꙿваѧ не стꙑдш сꙙ С 158.19  се тъ рее бъ ꙁводꙙ бо ьстъно отъ недостонъства. акꙑ ѹста моꙗ бѫдѫтъ С 380.11 ꙗко томѹ подобаатъ слава  дръжава. ьсть  покланꙗн. нꙑнꙗ.  прсно  вь вѣкꙑ вѣкомъ амн С 243.22 же мѫжеблажьствїмꙿ.  храбъръ бꙑвъ неже нꙿ кто. побѣдѫ сътвор по вса лѣта. на пагѹбнꙑѧ персꙑ.  на помагаѭштꙙѧ тѣмꙿ срацнꙑ С 566.24 III. С детерминативна функция [в препозиция и в постпозиция при съществителни, прилагателни] пакꙑ подобъно естъ цсрстве нбское. съкровщю съкръвенѹ. на селѣ. еже обрѣтъ лвкъ съкрꙑ. ꙇ отъ радост его детъ. ꙇ вьсе елко матъ продаетъ. ꙇ кѹпѹетъ село то М Мт 13.44 ЗI ѹбо сѧ его. емѹже глахѫ. аще тꙑ ес снъ бже. въстан нꙑнѣ отъ распона того. ꙇ вѣрѹемъ въ тѧ СЕ 50b 10 аще кꙿто съ рабоѭ блѫдъ сътворⷮ҇. тол родⷮ҇ дѣтщь. да свободⷮ҇ рабѫ тѫ. ꙇ посттⷭ҇ъ лⷮ҇ѣ едно СЕ 104b 8 ꙇ слꙑшавъ цръ тъ раꙁгнѣва сѧ. ꙇ посълавъ воѩ своѩ погѹб ѹбцѧ тꙑ.  градъ ꙇхъ ꙁажеже СЕ 106а 25  сце творѣахѫ до седꙿм дьнї  ноштї.  не ꙗшꙙ н пшꙙ ꙁвѣр тї С 15.3 наенъше пѫть походꙙште  ломꙙште сꙙ бѣахѫ въ горахъ върѫштаѭште сꙙ вь стѣнахъ вьсь дьнъ тъ С 32.2 бѣаше бо мѫжь тъ не простъ.  грѫбъ С 214.24 нъ сѣ оставвъ же беꙁбожьнꙑхъ тѣхъ. на доброьстьнꙑѧ вьꙁбѣшен. къ свꙙтѹѹмѹ дометꙗнѹ повѣстемъ въꙁвраштѫ сꙙ С 217.14 деже къ бжї жветъ т. томѹ же бꙑвшѹ.  мѣста мъ дошъдъшемъ. обрѣтъ прѣподобнааго того правьдьнка.  сь многоѭ мольбоѭ молꙗаше сꙙ мѹ С 529.25 вьстав го отъ ꙁемьѧ.  отрꙙсе мѹ главѫ  рꙁꙑ.  вьса спльн҄енаꙗ отъ праха.  посад го тѹ въ то црьквц С 555.24 обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн҄. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт срацнъ. сълѹ же сꙙ дномѹ оть нхъ носꙙштѹ копь сьрѣст женѫ С 559.17  довест къ стѹѹмѹ.  молт го. да свободтъ  отъ страст. бо. то сътвор богоьствꙑ тъ мѫжъ С 564.14 бо по прорееню правьднааго. на ѹтрьꙗ прѣжде ꙁорь. нападъ лѫкавꙑ бѣсъ. ѹдав ловѣка того.  тѹ положенъ бꙑ С 564.19 мже тъгда стратгѹ бꙑт томѹ арꙿнѣю. велкааго града прѣжде нареенааго. кон҄ь же тъ прведе въ манастꙑрь. мьлѣть на кръмьѭ прходꙙштхъ тѹ страннкъ С 565.4 IV. Като притеж. местоим. в род. п.: негов како іꙁ ѹстъ іспѹст гласъ. како ѩꙁꙑкъ подвіжа. како не скоі дша ꙇс тѣлесе того. како не оцѣпѣнѣ како не ѹжасе сѧ ѹмъ его К 4а 22 того спньѣ  раꙁѹма твоеѭ помощьѭ  мсⷧт тѹне бът естꙿ Р VII 4.5 V. Самият, точно този еда тꙑ болое ес отъца нашего ѣкова. ꙇже дастъ намъ стѹденецъ сь. ꙇ тъ ꙁ него птъ  снове его  скот его М Йо 4.12 З А отде пакꙑ въ горѫ тъ еднъ М Йо 6.15 въ дьнехъ же тѣхъ [по тѣхъ же врѣменехъ] По това време, в тези дни вь днехъ же тѣхъ наꙙшꙙ страннї прходт къ обтѣл го. славно бо бꙑстъ мꙙ го рънорꙁьцемъ. всѣмъ блжнмъ С 548.24 по тѣхъ же врѣменехъ. ѹвѣдѣвъ патрк҄ же блаженꙑѧ памꙙт еппъ. новꙑѧ кесарѧ града. отъ того бо пршъствмъ сътвор наротъ манастꙑрь С 551.19 въ тъ годъ, въ то года ἐν τῷ καιρῷ ἐκείνῳ, τηνικαῦτα Тогава, по това време дѣте же къ продаѭштмъ  кѹпте.  кꙿто продаѭшт ншт.  кꙿде т сьде. прост бѣ подоба не въ годъ тъ С 373.21 не бо нъ въ годъ тъ мноꙁ отъпадошꙙ того напрасно въстръжен. н ѹстрот. свого проштен о немже хотѣахѫ С 375.13 салѹстѹ въ то года патрархѹ сѫштѹ въ ерѹсалмѣ. бꙑвъ ѹбо въ велцѣ лаврѣ. обрѣте облаженка савѫ дрѹжнꙑ прбравъша р рънорꙁьць С 283.5 въ тъ асъ Веднага, в този миг нъ бѣжаста въ тъ асъ.  беѣдоваста къ себѣ. о вꙿсемь семь прклюьшмъ сꙙ. помꙑшласта бо вь себѣ же о велцѣ дѣан. како сътвор така ꙁнаменьꙗ С 473.4 вьсе то, та вьсꙗ πᾶσι τούτοις Всичко това  ѹмъ  съмꙑслъ. да вьсе то на наше съпасен.  на вьскранхъ ѹспѣхъ прнесѣмъ С 379.6 та вса вдꙙ ѹтел҄ь.  ѹвѣдѣвъ ꙗкоже вьсь дховьнъ стъ.  дьнь ꙗе дьнь. на вꙑсотѫ растетъ ꙙстꙑмъ теенмъ оправьданꙗ. отт помꙑсл С 548.9 вѣкъ тъ ὁ αἰὼν ἐκεῖνος В християнството — задгробният живот а съподобльше сѧ вѣкъ тъ ѹлѹт.  вьскрѣшене еже отъ мрътвꙑхъ. н женѧтъ сѧ н посагаѭтъ М Лк 20.35 къ томѹ πρὸς τούτοις, λοιπόν Вече, повече, при това  повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь (!) вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ. к томѹ же  ѧꙁꙑкъ мѹ ѹрѣꙁат С 268.19 (погьібѣль п)огѹблѣ(юшт сърѣ)таѭщѧꙙ прѣдътее жꙁнь. да къ томѹ съмръть обраттъ сѧ Х IВа 4 къ томѹ не [н] οὐκέτι, οὐ ... ἔτι, μηκέτι Вече не, повече не, по–нататък не [при отрицание в съчетание с не или н и глагол] о правьдѣ же ѣко къ отьцю дѫ. ꙇ къ томѹ не вдте мене М Йо 16.10 З, А, СК. Срв.Йо 16.16 М З А СК нъ прдетъ годна. егда къ томѹ въ пртъахъ не глѭ вамъ М Йо 16.25 З А СК въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ.  обрѧштете. въвръгѫ же. ꙇ к томѹ не можаахѫ првлѣшт еѩ. отъ множьства рꙑбъ М Йо 21.6 З А СК і не помѣнетъ сѩ імѩ їлево кътомѹ СП 82.5  не бѫдетъ.  не поꙁнаетъ кътомѹ мѣста своего СП 102.16 се ѹбо помꙑшл҄ꙗѧ бѫд вь н҄ь по слѣ сво. ктомѹ т ѹбо н понѣ вьꙁврѣт такомѹ бꙑвъшѹ можетъ С 381.6 аꙁъ же кръста рад въставъ. не могѫ ктомѹ съмрьтѭ паст С 428.20 ꙗкоже ктомѹ мѹ не мѫштѹ беꙁбоꙗꙁнꙗ С 559.27—28 къ томѹ не бꙑт οὐκέτι εἰμί, ἔτι οὔκ εἰμι, οὐκέτι μὴ ὑπάρχω Вече [повече] не съм, няма вече да съм [да бъда] ꙇ к томѹ нѣсмъ въ мрѣ. ꙇ с въ мрѣ сѫтъ. ꙇ аꙁъ къ тебѣ грѧдѫ М Йо 16.11 СК ослаб мі да поіѭ. прѣжде даже не отідѫ і кътомѹ не бѫдѫ СП 38.14 ꙁнаменеі нашіхъ не відѣхомъ. нѣстъ кътомѹ порока і насъ не поꙁнатъ потомь СП 73.9 отъ того ἐκ τούτου От този момент отъ того платъ скааше пѹстт  М Йо 19.12 того дѣлꙗ [дѣльма] διὰ τοῦτο, ἐκ τούτου Заради това, затова есе того дѣлꙗ ребро мо се тако оставхъ. да тꙑ вьꙁскавъ  обштеш.  вѣрѫ меш  сьпасеш сꙙ. да гда прдѫ сѫдт жвꙑмъ  мрьтвꙑмъ С 504.11 того дѣльма велѧ ьст мѣахѫ отъ цѣсара. мент сѫште вьсѣм ꙁа добрѫ дѣтѣль С 85.1 того рад [радьма] διό, ἐπὶ τοῦτο Заради това да того рад. страшънꙑ тъ сѫдъ слꙑшѧще. хотѧще бꙑт. ꙇ мѫкꙑ тꙑ страшънꙑѩ. вѣрѹемъ псанью СЕ 67b 4 дѫштем же того рад прде невѣстьнкъ.  онꙑ вьндошꙙ. послѣдьнѧѧ же рѣшꙙ отврьꙁ  намъ С 369.11 нъ обае пон҄еже поѹштен покаꙁашꙙ.  на польꙁѫ обьштѫѭ вьсе творшꙙ. того рад небо прѧшꙙ С 379.1  того радма въ врѣмꙙ строꙗ гь нашъ вьсѫ обав кротость С 545.18 томь асѣ ἀϑρόον Веднага, на часа въꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженнааго петра. како съвꙙꙁа сълрьтѭ (!) ... како л раꙁдрѣш ѧꙁѫ отъ рода хромѹѹмѹ. томь асѣ ноꙁѣ мѹ ѹтврьдвъ С 358.11 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ СС К С ЗЛ Х Р МЛ В МН Гр αὐτός οὗτος ὁ ἡ τό ἐκεῖνος τοιοῦτος ὅστις ὅϑε ὁ ἐκεῖϑεν ὁ ἐκεῖσε ὁ αὐτός Нвб тъ, та, то НГер ЕтМл