Старобългарски речник
тѹталъ
тѹталъ
-а
м
ЛИ
Тутаил — име на свещеник, споменато в житието на св. Анин
вовода сꙑ савръскꙋмѹ ѧꙁꙑкѹ. же прꙁъвавъ ѳѹѳала боъстваго попа. покаꙁавъ мѹ ꙁѣло отъ подвжънꙑхъ мѹ. насл҄ꙗма отъ дха нестааго. мол го поѧт ї
С
564.9
Изч
С
ѳѹѳалъ
