Старобългарски речник
трѫтъ
трѫтъ
-а
м
1. Стража, гарнизон, войсково подразделение
къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ ... бꙑваѭштеі на ха ... къде людье ꙇ шѧтаньѣ. ꙇ трѫтъ неправедьнꙑ
К
12b 17
Срв.С
448.14
2. Редица от същества
ѡ како прѣштень архереско. въꙁꙿмѫт апостольскꙑ трѫтꙑ
С
471.23
Стесн.Боен ред.
подражвъ борьцꙙ прѣдъплььнꙑѧ. ц въ прьвѣѣмь шттѣ падъшааго. аб напльн҄ѣатъ трѫтъ. да не ело хъ въꙁмѫттѣ сꙙ. падъшмъ
С
93.29
а не нъ толко множьство. трѫтъ омъскꙑ. плъкъ непрѣборемꙑ. тъьнъ на бранехъ непобѣдмꙑ
С
82.30
ѡле трѫтъ непобѣдмъ
С
96.28
Изч
К
С
Гр
κουστωδία
φάλαγξ
συνασπισμός
Нвб
Ø