Старобългарски речник
трѫсъ 
трѫсъ -а м 1. Трус, земетресение въстанетъ бо ѩꙁкъ. на ѩꙁкь. ꙇ цство на цсрство. ꙇ бѫдѫтъ глад  пагѹбꙑ. ꙇ трѫс по мѣста М Мт 24.7 ЗI, А, СК, ЗП. Срв. Мк 13.8 М З ꙇ се трѫсъ бꙑстъ вел. анћл бо гнь съшедъ с нбсе. ꙇ прстѫпь отъвал камень отъ двьре гроба. ꙇ сѣдѣаше на немь М Мт 28.2 З,А, СК. Срв. С 444.21 бже творье. главꙑ ꙁъ облака мосѣев. пркѹ твоемѹ ... творѧщ трѫсъ сонѹ СЕ 44b 12  аб бꙑстъ трѫсъ  ꙁвонъ С 18.13 трѫсъ  гладъ  сꙿмрът раꙁльнꙑ по ꙁемⷧ Р IV 1.18 2. Буря, силно вълнение  се трѫсъ велкъ бꙑстъ въ мор. ѣко покрꙑват сѧ кораблю влънам. а тъ съпаше М Мт 8.24 З обѣшат трѫсомь σαλευόμνος ταράσσομαι Разклащам, разтърсвам, люлея ꙁемⷧѣ ꙁꙑблѫшті сѧ мѧтетъ. ꙇ обѣшаетъ трѫсомь. обѣшъшѧѩ на крстѣ гь К 11b 4 М З А СК ЗП СЕ К С Р Гр σεισμός трѭсъ Нвб трус ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР