Старобългарски речник
трѫбл҄ень 
трѫбл҄ень -ꙗ ср Тръбене, звучене на тръба [образно] вьпль же  павьл҄ъ кажетъ глагол҄ꙙ. въ повелѣн  въ гласѣ арꙿхагг҄еловѣ. въ послѣдн҄мъ трѫбьн. сьндетъ сь небесе С 372.19—20 Изч С Гр σάλπιγξ трѫбьн Нвб Срв тръбене ОА НГер АР