Старобългарски речник
трѫба
трѫба
-ꙑ
ж
Тръба, музикален инструмент
въстрѫбіте на новъ мѣсѩць трѫбоѭ. въ нароіте день праꙁдьніка вашего
СП
80.4
въ трѫбахъ кованахъ. і гласомь трѫбꙑ рожѣнꙑ. въсклікнѣте прѣдъ црмь гмь
СП
97.6
ꙗкоже бо вельгласънаꙗ трѫба трѫбꙙшт вьставьꙗтъ многꙑ. на въплъен рат
С
206.23
ꙿто же хотꙙтъ трѫбꙑ то л вьпл҄ь. глагол҄еть невѣстьнкъ грꙙдетъ
С
372.21
аѭште га пакꙑ грꙙдѫшта ... съ свѣтълꙑм агг҄елꙑ. съ трѫбоѭ. страхомъ радостѭ
С
486.12
Образно.
дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ. ѧже вьсѫдѹ господьна црькъв вьꙁвеселшꙙ ѹвꙙꙁошꙙ
С
319.2
Изч
СП
С
Гр
σάλπιγξ
Нвб
тръба
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА