Старобългарски речник
трѣꙁвъ
трѣꙁвъ
-ꙑ
прил
Трезв, въздържан, умерен
въꙁдадмъ благодѣтел҄ев ꙁа бꙑвъшѫѭ на насъ млостъ. въꙁдаань довьльно. жт ѹгодьно. дѹшѫ трѣꙁвѫ въстанвѫ
С
493.13
да трѣбѣ естъ трѣꙁва дша
Х
IIВб 21
Изч
С
Х
Гр
νήφων
νηφάλιος
Нвб
трезв, трезвен
ОА
ВА
АК
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
