Старобългарски речник
трѣвьнъ 
трѣвьнъ -ꙑ прил Тревен, който е покрит с тревиста растителност, затревен, тревист вдѣвъ же мѣсто трѣвно  красъно. сълѣꙁе отъ конꙗ поглѹмт сꙙ С 146.12 Изч С Гр χλοηφόρος трѣвнъ Нвб тревен ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР ДА