Старобългарски речник

трѣбьнкъ

трѣбьнкъ -а м Езически храм, капище, светилище рѣшꙙ к н҄емѹ. мамꙑ двѣ пешт. на творень варѹ горꙙшт прсно на ꙁъдань трѣбьнкѹ нашемѹ. помол ѹбо гоже ꙿтеш ба  вꙿлѣꙁ вь н҄ горѫштема ма С 540.18—19 Изч С Нвб Срв требник ЕтМл АР БТР трѣбник НГер