Старобългарски речник
трѣбоват
трѣбоват
-трѣбѹѭ
-трѣбѹш
несв
1. Нуждая се, имам нужда от нещо, някого
не подобте сѧ ѹбо мъ. вѣстъ бо отецъ вашъ хъже трѣбѹете. прѣжде прошенѣ вашего
М
Мт 6.8
З
А
СК
ꙇ слꙑшавъ съ гла мъ. не трѣбѹѭтъ съдрав балѩ нъ болѧще. не прдъ прꙁъватъ праведьнкъ. нъ грѣшънкꙑ въ покаане
М
Мк 2.17
З,А,
СК. Срв. Мт 9.12
М,
З, А, СК;Лк 5.31
М
З
А
рѣхъ гю гъ моі есі тꙑ. ѣко благꙑіхъ моіхъ не трѣбѹеш
СП
15.2
гі ісхе бже нашъ ... ꙁапрѣще смоков. неплодовтѣ. не давъш плода тебѣ. трѣбѹѭщю его. рекъ е да не маш плода вь вѣкъ
СЕ
35а 4—5
о вꙿсѣхъ трѣбѹѭщхъ твоеѩ гі. помощ ꙇ ꙁастѫпленѣ гю по
СЕ
61а 21
мже трѣбꙋмъ го вьс сꙑнове ловѣьст. тъ бо стъ кръмꙙ вьсѫ насел҄енѫѭ
С
262. 21
отъвѣштавъ стꙑ їѡна рее. аꙁъ мъногъ рѫкъ не трѣбѹѭ. нъ стъ богъ съꙁъдавꙑ мꙙ
С
268.11
вѣстъ бо отьць вашъ небесъскꙑ. ꙗко трѣбѹте сего вьсего
С
290.22
не самъ молтвꙑ трѣбѹѧ нъ немошті женьстѣ годꙙ
С
308.13
2. Искам, изисквам нещо
аꙁъ трѣбѹѭ отъ тебе крьстт сѧ
З
Мт 3.14А
се же трѣбѹтъ отъ насъ да вѣмъ мꙙ господа нашего
С
262.24
Безл.Трябва, нужно е.
іс же рее мъ. не трѣбѹѭтъ отт. дадте мъ вꙑ ѣст
М
Мт 14.16
З
А
3.
Прич. сег. деят. като същ.
трѣбѹѭще
м
мн
οἱ δεόμενοι, οἱ χρείαν ἔχοντες
Тези, които имат нужда от нещо; нуждаещите се
народ же раꙁѹмѣвъше по немъ дѫ ... ꙇ трѣбѹѭштѧѩ цѣленѣ цѣлѣаше
М
Лк 9.11
З
егда же л въстꙙжѫтъ сꙙ отъ насъ глагол҄ѫшть. ꙗко въ годъ съмрьтьнъ оставьѭ трѣбѹѭштмъ
С
375.11
масло же трѣбѹѭштмъ помоштъ
С
372.5
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
Гр
χρείαν ἔχω
χρῄζω
δέομαι
ἐπιδέομαι
Нвб
Срв
трябува
диал
ЕтМл
НГер
АР
требвам
ОА
ВА
БТР