Старобългарски речник
трѣбще 
трѣбще ср 1. Езически храм, капище аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща. не съв(ѣс)тъ л емѹ немощнѹ сѫщѹ. съꙁ()ждетъ сѧ ѣс долѡжрътвънаѣ Е 3б 1 с корене скопат елнъска трѣбшта. а съꙁъдат мѫеньскꙑ цръкъв С 357. 18 2. Жертвеник, олтар трѣбіште о(..)то естъ. стаа стꙑхъ попьрана сѫтъ. вьсѣкоѩ жрътвꙑ об(...) раꙁоренъ естъ К 7а 21 црькꙑ раскопана. трѣбшта раꙁметана. свꙙтаꙗ свꙙтꙑхъ ꙁапърана С 418.14 слꙑш бо то рее гда прносш даръ с на трѣбште. т тѹ помꙙнеш горѣ стоѧ ѹ трѣбшта С 422.27—28 Изч Е К С Гр εἰδωλεῖον σέβασμα ϑυσιαστήριον βωμός трѣбште Нвб Ø