Старобългарски речник
трь 
трь м Три, три броя ꙇ рее къ нмъ къто отъ васъ матъ дрѹгъ. ꙇ детъ къ немѹ полѹ ношт. ꙇ реетъ емѹ дрѹже даждъ м въ ꙁамъ тр хлѣбꙑ М Лк 11.5 З А СК ѣко бо бѣ она въ рѣвѣ ктовѣ тр дьн  тр ношт. тако бѫдетъ снъ лвскꙑ. въ срдц ꙁемлѧ тр дн  тр ношт М Мт 12.40 З отъвѣщавъ же петръ къ св рее. г. добро естъ намъ сьде бꙑт. аште хощеш да сътвормъ съде тр кровꙑ М Мт 17.4 ЗI. Срв. Мк 9.5 М аще л тебе не послѹшаатъ. пом пакꙑ съ собоѭ едного л два. да въ ѹстѣхъ дъвою л тр съвѣдѣтель станетъ вьсѣкъ глъ М Мт 18.16 ЗI СК г помѣнѫхомъ ѣко льстецъ онъ рее. еште сꙑ жвъ. по трехѣ дьнехъ въстанѫ М Мт 27.63 З ѣко мꙑ слꙑшахомꙑ глѭшть ѣко аꙁъ раꙁорѭ црквь сѭ рѫкотворенѫѭ. ꙇ трьм дьньм нѫ нерѫкотворенѫ съꙁждѫ М Мк 14.58 З по (...) ъномѹ крстѹ хвѹ.  стаго мѫкⷱ҇а севрана.  стъіхъ мѫенцъ трехъ Е 29б 4 ꙇ тѣмь прѩтъ клюѧ ц(рства) твоего. ꙇ прѣдастъ емѹ слав(ѫ) едного бжства. вь тр лца СС Ib 18  ꙗко вдѣ ꙗко ѹтро въ тъ дьнь ѧт мѫтъ бꙑт. въꙁемъ роꙁвънꙑ ꙁвтꙑ тр на вꙑѭ своѭ въꙁлож С 125.3 см ѹбо глаголꙑ отъганꙗше паула.  ако не ра послѹшат го. ꙁатворвꙿ двьр антон. того рад не вьнде до тр дьн н ꙁа ходѹ себѣ С 170.13 же  отъстроп.  просто решт на лѣто. сесь тр смокв род С 300.24 потомъ нѣкотор отъ влъхвъ. обадшꙙ свꙙтаꙗ. їѡнѫ  варахса. къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ С 256.25 господ їс хсе ... ꙁбаввꙑ тр отрокꙑ отъ пештьнааго огн҄. цѣсара науходоносора С 226.2 Като същ.Трима души, трима. ꙇдеже бо есте дъва. л трье събран въ імѧ мое. тѹ есмъ по срѣдѣ хъ М Мт 18.20 ЗI. Срв. С 206.18 тр ж ср бр тр кратꙑ τρίς, γ ´ Три пъти, триж прѣжде даже кокотъ не въꙁгластъ. тр кратꙑ отъвръжеш сѧ мене М Мт 26.34 З,А, СК. Срв. Мт 26.75 М З СК  глѧтъ. тр кратꙑ. пⷩ҇ѣе се Е 30б 13—14 тр съта τριακόσιοι Триста можааше бо с хрꙁма продана бꙑт. вѧште тр сотъ пѣнѧѕъ. ꙇ дат сѧ нштмъ  прѣштаахѫ е М Мк 14.5 З есо раді мѵро се. не продано бъⷭ҇. на трехъ сьтѣхъ пѣнꙙѕь.  дано нштм А Йо 12.5 СК.Срв. С 425.21 да муромъ же стъ раꙁль вонꙗм ѹстроно.  хꙑтростѭ съкѹпьно трьмь сътомъ сьцѣн днаремъ С 425.24  откровцѫ цѣл. благодарвъша же родтелꙗ ѧ бога.  тъгда пꙋстшꙙ мѹ. тр сьта ꙁлатцъ С 518.12 трьм съставл҄ень τρισυπόστατος Триединен; който се състои от три същности, съставящи единство тѣмъ  днѣмъ поклон҄енмъ слѹжмъ. дно трьм сьставьн божьство. беꙁ наꙙла. бе сътворенꙗ. несъгонмо. н прѣмѣнмо С 327.26 трь десѧте, тр десѧт τριάκοντα, τεσσάρακοντα Тридесет  сіпрѣбꙑваатъ съ лкꙑ акꙑ ловѣкъ вꙙште трї десꙙтъ лѣтъ С 11.8 давъше мѹ тр десꙙт ꙁлатцъ С 23.20 повелѣ ште  пае бт ѧ. дондеже ꙁмѣн къждо по трьмь десꙙтьмь к҄ентѹронꙑ С 178.14—15 трь на десѧте δεκατρεῖς Тринадесет [души] гост же мѫжꙙ же ведѣахѫ стааго васлска. бѣаше же хъ до трї на десꙙте С 18.8 како беꙁ мого повелѣнꙗ тр на десꙙте с поꙁъвалъ С 121.17 М З А СК Б О Е СЕ СС К С ЗЛ Гр τρεῖς τρία τριετής τρίτος тр тр Нвб три ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА