Старобългарски речник
трьсть 
трьсть -ꙗ ср събир Тръстика; пръчки от тръстика аще л ес посъланъ цѣмь.  прмѧталъ сѧ вьнеꙁаапѫ ... л ꙇꙁ блата. л ꙇс трестѣ. л ꙇс тмѣнѣ. л с подъꙁемѣ неста СЕ 54b 6—7  потомъ повелѣшꙙ прнест трьст.  расцѣпвъше на дьво обложт по пльт мѹ С 270.5  връвѭ обꙙꙁавъше сътꙙгнѫт доньдеже погрꙙꙁнетъ трьсте въ пльт го С 270.8  повелѣшꙙ ꙁвлат трьст ꙁ н҄его. да съ трьстмъ  пльть го въꙁдратъ сꙙ С 270.10 Изсъхнали пръчки от тръстика, съчки. въꙁметаахѫ же слѹгꙑ дꙗвол҄ꙙ на сковрадѫ. пьцьлъ.  масло  трьст С 118.10—11 СЕ С Гр κάλαμοι καλαμών στιπῦον тръсть трьст трест Нвб Срв Тръсие МИ ЙЗах,Кюст