Старобългарски речник
трьсть
трьсть
-
ж
1. Тръстика, тръст, пръчки от тръстика
тѣмъ же сходѧщемъ. наѧтъ съ глт народомъ. о оанѣ. есо вдѣтъ ꙁдете въ пѹстꙑнѭ трьст л вѣтромь колѣблемꙑ
М
Мт 11.7
З,А.
Срв. Лк 7.24
М
З
ꙇ плнѫвъше на нь прѩсѧ трьсть. ꙇ бѣхѫ по главѣ
М
Мт 27.30
З,А,
СК. Срв. Мк 15.19
М
З
А
СК
емѹже юдѣ ꙁапльвашѧ о. ꙇ трестѭ бшѧ по главѣ
СЕ
50а 7
повелѣшꙙ ꙁвлат трьст ꙁ н҄его. да съ трьстмъ пльть го въꙁдратъ сꙙ
С
270.10
же прѣстарѣвъшѫ сꙙ трьсть. прѣобраꙁт на младъ онъ обраꙁъ
С
249.27
Образно.
трьст съкрѹшенꙑ не прѣломтъ. ꙇ пръта вънемъша сѧ не ѹгастъ. доньдеже вьꙁведетъ на побѣдѫ сѫдъ
М
Мт 12.20
З
А
СК
2. Перо за писане от тръстика
ѡтъргнѫ срдце мое слобво (!) благо глѭ аꙁъ дѣла моѣ црві. ѩꙁꙑкъ мо тръстъ къніжъніка ѩдропішьца
СП
44.2
дашꙙ же трьсть въ рѫцѣ го. да вьпшѫтъ сꙙ грѣс хъ
С
484.24
прѧхъ трьсть. да напшѫ свободѫ родѹ ловѣьскѹꙋмѹ
С
469.24
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
Гр
κάλαμος
καλάμη
тресть
тръсть
Нвб
тръст
остар
диал
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
тръстика
ОА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
Тръстта
МИ
Тръстигата
МИ
Тръстиката
МИ
КП,МИБелосл
Тръстеница
МИ
Тръстивото блато
МИ
ИД,МНЛом