Старобългарски речник
трьсвѧтъ 
трьсвѧтъ -ꙑ прил 1. Трисвят, три пъти свят ꙇ тръстꙑмъ гласомь. отъ серафмъ. поемъ непрѣстанꙿно СЕ 93а 21 2. Като същ. трьсвѧто, трьсвѧтаꙗ ср ед мн [τὸ] τρισάγιον Трисветото, трисветата песен  по конъан ѹтрънц. поет сѧ. въ тръстаго. крстѹ твоемꙋ покланѣемъ сѧ влд Е 30б 7 ї по кѡнънѣ тръстаго. въходѧтъ пѣвъц Е 30б 12  ꙁа тръстое поет сѧ Е 32б 15  паⷦ҇ слѹⷢ҇ реⷮ҇е тръстаѣ. пⷫ҇о пⷦ҇а молтъ сѧ та СЕ 63а 4  поѭтъ тръстое СЕ 96b 17—18  по тръстѣмь не реⷮ҇е дⷺ҇. вънъмⷨ҇ѣ. нъ прведѫт пострженааго къ олътарю СЕ 96b 18 Е СЕ Калка от гр τρισάγιος тръсвѧтъ Нвб трисвят ВА НТ