Старобългарски речник
трьпѣт 
трьпѣт -трьплѭ -трьпш несв 1. Търпя, понасям трудности, изпитания; издържам сего рад въсе тръпⷧѫ ꙁбранꙑхъ рад Е 1а 15 аще тръпмъ с нмъ въцрм сѧ Е 1б 6 тръпш вꙿсѭ тѫгѫ. ꙇ пеаль мьншъскааго жтѣ СЕ 87а 19 тръплѭ х҃а рад СЕ 87а 22 бже творье. главꙑ ꙁъ облака мосѣев. пркѹ твоемѹ ... людемъ тръпѧщемъ ꙁімѫ велкѫ СЕ 44b 10 не тъ бо стъ трьпѣлвъ же трѣбован недоматъ. нъ мѣѧ обл. т въ страдан трьпꙙ С 92.30 тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше С 516.25 вдѣѣхѫ бо ѹже кꙿ томѹ не мошт тѣлѹ го тръпѣт мѫкъ С 112.2  етврътꙑ дьнь матъ тръпꙙ. беꙁ брашъна. помꙑсл еда како отъпадетъ  ѹмьретъ С 170.27 да ѹбо не трѹжда сꙙ нъ пае трьп С 299.17 трѹждѫ сѧ. тръплѭ до конꙿца Р VII 3.3—4 Понасям нещо неприятно. отъшъдъшѹ же народѹ  кнꙙꙁѹ. не трьпꙙштѹ срама. повелѣ свꙙтааго вест на сѫдште С 230.26—27 2. Търпя някого, проявявам великодушие към някого онъ же отъвѣштавъ емѹ гла. ѡ роде невѣрънь доколѣ въ васъ бѫдѫ. доколѣ тръплѭ вꙑ М Мк 9.19 З,А, СК, Б. Срв. Мт 17.17 М, А,СК;Лк 9.41 М З А СК нъ то протвѫ томѹ трьпѣлвꙑ. тъштвꙑ на млость. а поꙁдьнъ на гнѣвъ. тръптъ вьꙁбѣсьнѣвъшмъ С 330. 28 3. Уповавам се, надявам се наставі мѩ на істнѫ твоѭ.  наѹі мѩ ѣко тꙑ есі бъ спъ моі.  тебѣ тръпѣхъ весъ денъ СП 24.5 Срв.СЕ 74b 18 сповѣмъ ті сѩ въ вѣкъ ѣко створілъ есі. ї тръплѫ імѩ твое ѣко благо прѣдъ пⷣ҇рѣнꙑм твом СП 51.11 4. Като същ. трьпѧще м мн a) οἱ ὑπομένοντες Надяващите се бо въсі тръпѩштеі тбе (!) не постъдѩтъ сѩ. да постꙑдѩтъ сѩ беꙁаконьнѹѭштеі въсѹе СП 24.3 Срв.СЕ 74b 11 да не постꙑдѩтъ сѩ о мьнѣ тръпѩштеі тѩ гі гі сілъ. ні посрамлѣѭтъ же сѩ о мьнѣ іскѫштеі тебе бже їлвъ СП 68.7 b) οἱ πάσχοντες Тези, които понасят нещо лошо нꙑ ѹѩ тѣхъ пае плакаті сѧ творѧштхъ ꙁъло, а не творѧшті (погр. вм. трьпѧштіхъ) ꙁъло К 3b 9—10 М З А СК Б Е СП СЕ К С Р Гр ἀνέχομαι μακροϑυμέω ὑπομένω καρτερέω ἐγκαρτερέω φέρω φέρομαι ὑποφέρω διαβαστάζω тръпѣт Нвб тръпя диал ВА НТ Дюв НГер ДА търпя ОА НТ ЕтМл БТР АР ДА