Старобългарски речник
трьꙃань 
трьꙃань -ꙗ ср Плач, оплакване, терзание гда крава  трьꙁанꙗ мѫжь  женъ. въ градьнꙑхъ стьгдахъ  междахъ С 397.11 Изч С Гр κοπετός трьꙁан Нвб тръзание остар НГер Срв терзание ОА ВА ЕтМл БТР АР