Старобългарски речник
трьвельствьнъ 
трьвельствьнъ -ꙑ прил Във висша степен [три пъти] всемогъщ, височайш ѹбо сꙙ вельства богъ  велкааго аполона добъꙗго. (!)  ераклꙗ же вьсѣхъ цръ.  дꙗ. тръвельствънааго. ареа. псдона С 115.8—9 Изч С Гр τρισμέγιστος тръвельствънъ Нвб Срв три