Старобългарски речник
тръхъть
тръхъть
-
м
Дребна монета
глѭ тебѣ не маш ꙁт отъ тѹдѣ. доньдеже послѣдьн трьхъть въꙁдас
М
Лк 12.59
З
Изч
М
З
Гр
λεπτόν
трьхоть
Нвб
Ø