Старобългарски речник
тръторьскъ 
тръторьскъ -ꙑ прил Адов, който се отнася до ада, до пъкъла въ глѫбнꙑ тръторъскꙑѩ прѣданъ СЕ 51b 5 ѹбо сѧ бѣж. отътьц. ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ. прѣсподьн ꙁемⷧѧ. глѫбнꙑ тръторъскꙑѩ. лъж блаꙁномъ. льствꙑ необраꙁънꙑ. многообраꙁънꙑ СЕ 53b 19 дажд славѫ жвѹмѹ бѹ ... мѫщюмѹ власть. на вꙿсѣкомь влⷣ҇аьствѣ.  на вꙿсѣкомъ нарцаемѣмь. нанбсънꙑхъ  наꙁемьнꙑхъ.  тръторъскꙑхъ СЕ 55а 21—22 Изч СЕ От гр Ταρτάριος Превежда и гр. Ταρτάρῳ тръторъскъ Нвб тарторски БТР