Старобългарски речник
тръжьнкъ 
тръжьнкъ м Банкер, сараф; човек, който се занимава с размяна на пари и търговия със злато, сребро ꙇ вьнде с въ црквъ бжѭ. ꙇ ꙁгъна вьсѧ продаѭштѧѩ. ꙇ кѹпѹѭштѧѩ въ цркве. ꙇ дъскꙑ тръжьнкъ спровръже. ꙇ сѣдалшта продаѭштхъ голѫб М Мт 21.12 ЗI, ЗП. Срв. Мк 11.15 М,З;Йо 2.15 М З подобааше т ѹбо въдат съребро мое ... тръжънкомъ. ꙇ пршьдъ аꙁъ вьꙁѧлъ ѹбо бмь свое съ лхвоѭ М Мт 25.27 З А СК Изч М З А СК ЗП Гр τραπεζίτης κολλυβιστής тръжънкъ Нвб Срв тръжище ’място за търговия’ ср