Старобългарски речник
тръжьнкъ
тръжьнкъ
-а
м
Банкер, сараф; човек, който се занимава с размяна на пари и търговия със злато, сребро
ꙇ вьнде с въ црквъ бжѭ. ꙇ ꙁгъна вьсѧ продаѭштѧѩ. ꙇ кѹпѹѭштѧѩ въ цркве. ꙇ дъскꙑ тръжьнкъ спровръже. ꙇ сѣдалшта продаѭштхъ голѫб
М
Мт 21.12
ЗI,
ЗП. Срв. Мк 11.15
М,З;Йо
2.15
М
З
подобааше т ѹбо въдат съребро мое ... тръжънкомъ. ꙇ пршьдъ аꙁъ вьꙁѧлъ ѹбо бмь свое съ лхвоѭ
М
Мт 25.27
З
А
СК
Изч
М
З
А
СК
ЗП
Гр
τραπεζίτης
κολλυβιστής
тръжънкъ
Нвб
Срв
тръжище
’място за търговия’
ср