Старобългарски речник
трѹждат 
трѹждат -трѹждаѭ -трѹждаш несв Мъча, притеснявам, затруднявам раꙁѹмѣвъ же с рее мъ ьто трѹждаате женѫ. дѣло бо добро сътвор вь мьнѣ М Мт 26.10 З, СК.Срв. Мк 14.6 М З Изч М З СК Гр κόπους παρέχω Нвб Срв [за]трудня, [за]труднявам ОА ВА НГер ЕтМл БТР