Старобългарски речник
трѹдьнъ 
трѹдьнъ -ꙑ прил 1. Труден, тежък, мъчителен, мъчен, непосилен  трѹдно жт вьспрїмъша. жста девꙙть сътъ.  ҃л лѣтъ С 9.20 по въꙁдръжан м въꙁдръжаньмъ стꙑмъ.  трѹдномъ ꙁѣло ... конььнѣ вьнде сотона въ отроковцѫ нѣкѫѭ С 525.14 2. Измъчен, изтерзан, изтощен он же трѹдьн  дѹшꙙ не мѫште. повѣдаахѫ мѹ бꙑвъше мол҄аахѫ го наставт ї на пѫть С 32.14 трѹдна  потъна отъ тꙙгост  отъ ранꙿ С 41.17 добрѣ ѹбо сътвор. трѹдъна мꙙ сѫтъ отъ шъствꙗ пѫтьнааго. повелѣ на мꙙкъцѣѣмъ семъ одрѣ пот м С 118.21—22 3. Който се отнася до труда, който се получава за положено усилие нъ ѹстав ѹстръмьнье то. да не вьꙁмьꙁдьꙗ трѹднааго. рекꙿше црьствꙗ вѣьнааго лшш сꙙ С 558.12 4. Като същ. трѹдьн м мн οἱ κόποι Дела, подвизи, заслуги, трудове се стъ свꙙтааго дометꙗ жтіе. (!) се естъ праведнка мѫен. с сѫтъ прѣподобьнааго трѹдьні въгодьн богѹ С 219.26 Изч С Гр μοχϑηρός ἐπίπονος συμπεπαρμένος κεκοπωμένος трѹдънъ трѹднъ Нвб труден ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА