Старобългарски речник
трѹдьнкъ 
трѹдьнкъ м Мъченик, последовател, подвижник да ꙗко додошꙙ на трѹдьннка хрьстова васоꙗ. вдѣвъ ꙗко рꙁꙑ растръꙁаѭтъ самъ сꙙ съвлькъ рее С 64.10—11 Изч С Гр ἀγωνιστής Нвб трудник остар ВА