Старобългарски речник
трѹдьнкъ
трѹдьнкъ
-а
м
Мъченик, последовател, подвижник
да ꙗко додошꙙ на трѹдьннка хрьстова васоꙗ. вдѣвъ ꙗко рꙁꙑ растръꙁаѭтъ самъ сꙙ съвлькъ рее
С
64.10—11
Изч
С
Гр
ἀγωνιστής
Нвб
трудник
остар
ВА