Старобългарски речник
трѹдт 
трѹдт -трѹждѫ -трѹдш несв св 1. Затруднявам, създавам затруднения же рее къ патркю не трѹді стааго. н нѹд ꙁлѣст отъ свого манастꙑра С 561.21 2. Надвия, надмогна ꙇ страсть въведе ісцѣленье. наслѣдованье страсті. ꙇ на дрьжѧштаго съмрьть. ѹорѫжꙇ съмрьть К 10 b 3 трѹдт себе συγκόπτω ἐμαυτόν Изморявам се, изтощавам се а се лі тоꙙ прде скоро трѹдвъ себе.  слꙋгѹѭштꙙѧ тебѣ С 49.3 К С Гр καταγωνίζομαι трѹдіт Нвб Срв [за]трудня, [за]труднявам