Старобългарски речник
трошт 
трошт -трошѫ -трошш несв 1. Унищожавам, съсипвам, погубвам вдш л старе. како пльт твоѧ нꙑн҄ѣ трошꙙтъ сꙙ огн҄емъ С 231.21 2. Прен. Изразходвам, пръскам, харча [пари, блага, средства] да ѹбо пѹстошъ не трош сѫштхъ на крьмьѧ  тъштеславьꙗ С 373.29 трошѧ м ед [ὁ] σκορπίζων Този, който пропилява, прахосник оньде бо бѭштааго  пꙗнааго  господьско трошꙙштааго  погѹбьꙗѭштааго мѫтъ С 370.23 трошт сѧ С Гр δαπανάω ἀναλίσκω Нвб троша [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА