Старобългарски речник
трофмъ 
трофмъ -а м ЛИ 1. Трофим — християнин, умр. мъченически [ок. 278 г.] заедно със Саватий и Доримедонт в гр. Синада, Фригия [Мала Азия] по времето на имп. Проб [276—282 г.]. Пр. на 19 септември [през IX в. събор в „Св. Апостол Павел в Сиропиталището“, Цариград и 29 септември — събор в „Св. Анна“ в Девтерон, Цариград] ѳї [септември] памѧ҇ⷮ. ісѹ навгнѹ. стомꙋ мⷱ҇кѹ трофмѹ. дородоментѹ.  саватю Е 35а 13 кѳ [септември] стр(ст)ъ стѹю мкⷱ҇ѹ (трофм) [...]  дорѹмѣдонтѣ.  прпдбнаго оца нашего кюрѣка. ѡшелца Е 38а 1 2. Трофим — християнин, умр. мъченически с Евкарпий и др. във Витиния, Мала Азия [ок. 300 г.]. Пр. на 18 март мѣсꙙца марта кв мѫен свꙙтѹю. трофма  еукарпѡна С 209.23 посълана же бꙑста. трофмъ  еукарпіѡнъ. мѫтъ рекомꙑѧ рабꙑ божѧ С 210.15 трѡфмъ  еукарꙿпѡнъ. словѫштаꙗ прл҄ѹтост  пр дръꙁост.  кнꙙꙁемь посълана на крьстꙗнꙑ мѫтъ С 212.12—13 камо сꙙ подвꙁата трофме.  еукарпѡне. поꙿто л рабомъ момъ прѣтта. не прѣодолѣта тѣмь. нже хꙿ побѣдта. нъ бѫдета  ва сь н҄м. тако мьнѣ млѹвавъшѹ ва С 210.26 ꙗкоже бꙑстъ о славьнꙋю мѫенкѹ. трофмѣ  еукарпѡнѣ. сꙗ ѹбо свꙙтаꙗ мѫенка. вона бѣаста ѹ того кънꙙꙁа мѫꙙштааго крьстꙗнꙑ С 210.8 Изч Е С Гр Τρόφιμος трѡфмъ Нвб Трофим ЛИ Трофинко ЛИ Трофинков ФИ СтИл,РЛФИ