Старобългарски речник
трокондъ 
трокондъ -а м ЛИ Троконд — име на [сарацински] вожд, споменато в житието на св. Анин врѣмен же нѣкомѹ мнѹвъшѹ.  їсправьнмъ. даромъ стааго дѹха дѣствѹмомъ. отъ раба бжꙗ анна. бꙑвꙑ вовода трокондъ. въ ѹмрьштвен въпадъ. ѹстрьм сꙙ отъ антохскааго велкааго града. вь велкѫѭ тѫ пѹстꙑн҄ѫ прт С 560.30 же аште гь хоштетъ ѹтрѣ отъвѣштаѭ вамъ. прде же вееръ ꙁѣло сълъ пѹштенꙿ отъ того троконꙿда. же рее къ патрк҄ю не трѹді стааго. н нѹд ꙁлѣст отъ свого манастꙑра С 561.21 бѣаше же съ трконꙿдомъ. траг҄ꙗнъ ꙁѣло славьнꙑхъ. вовода сꙑ савръскꙋмѹ ѧꙁꙑкѹ. же прꙁъвавъ ѳѹѳала боъстваго попа С 564.7 ; тѣмꙿ же бꙑваѭштемъ. тѹ бѣахѫ вьс. же съ болꙗрномъ троконꙿдемъ сановтї  жѹпан.  вдѣахѫ вса бꙑваѭштаꙗ С 562.25— 26 трконъ же н о н҄емъ бꙑвꙿшааго ловѣколюбꙗ бжꙗ помꙑслвъ. н бꙑвъшааго мѹ отъ болѣꙁн цѣл҄еньꙗ на ѹмъ въꙁьмъ С 563.14 Изч С тркондъ трконъ троконꙿдъ трконꙿдъ