Старобългарски речник
троьскъ 
троьскъ -ꙑ прил троьско съвъкѹпл҄ень ἡ τῆς Τριάδος ἕνωσις Според християнския догмат за Светата троица — единосъщие [единство на същността, на естеството], което се проявява в три лица [ипостаси] — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух егдаже беꙁнаѧльнꙑ оць. беꙁнаѧльное рождьство. снѹ своемѹ ѡтъкрꙑ. ꙇ стааго дха съшестве. троьское съвъкѹплене съвѣстьствова СЕ 53a 13 Изч СЕ Нвб Вж. при троьнъ