Старобългарски речник
тронѣ 
тронѣ нареч Тройно, трикратно вьнеꙁаапъ ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ н҄мъ. свѣтт. тронѫ свтаѭште (погр. вм. тронѣ свтаѭштѫ, Север., с. 64, бел. под линия) сꙙ.  гласъ отъ н҄еѧ страстоносьца васоꙗ. свѣтло смъ С 64.22 Изч С Гр τρισσῶς Нвб тройно ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР