Старобългарски речник
трѧстьнъ 
трѧстьнъ -ꙑ прил Триделен, състоящ се от три части радѹ сѧ крьтⷭ҇е ст трѧстьн на немьже. еднь ⷣѡ троѧⷰ пльтоносець. пргвоⷣꙁ сѧ ТФ Б 4 Изч ТФ Гр τριμερής Нвб Срв три