Старобългарски речник
трфонъ 
трфонъ -а м ЛИ Трифон — християнин, род. ок. 225 г. във Фригия [Мала Азия], умр. мъченически [ок. 250 г.] по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 1 февруари [нар. Трифон Зарезан] мⷺца феⷬ҇ваⷬ҇ ҃а страⷭ҇ стаго мⷱк҃а трфона А 141b 10—11 моⷧ҇ стаⷢ҇а трофона. ѡ всⷨ҇е гадѣ ꙁълѣ. гѹбѧщмь. вна  нвꙑ. ꙇ врътꙑ СЕ 59а 5 Изч А СЕ Гр Τρύφων трофонъ Нвб Трифон ЛИ Трифонов ФИ Трифун диал ЛИ НТ Дюв Трихон ЛИ СтИл, РЛФИ Трифонова падина МИ ИД,МНЛом