Старобългарски речник

тродъ

тродъ -а м Триод, трипеснец, канон от три песни в православното богослужение трѡⷣ҇. глаⷭ҇. а҃. на бжмь стра ст прѣсⷣтоѫщмь. дар намь бла҃гость ТФ А 1 Изч ТФ трѡдъ Нвб трио̀д църк ОА ВА ЕтМл БТР АР