Старобългарски речник
трменьнъ 
трменьнъ -ꙑ прил Наричан с три имена, триименен [за Бог Отец, Бог Син и Свети Дух]  вьꙁдѣвъ на вꙑсотѫ о ї рѫцѣ помол сꙙ.  пріꙁъвавъ сто трменьно мꙙ С 44.14 Като същ. трменьнаꙗ ср мн ἠ τρισώνυμος ὀνομασία Триименните Бог Отец, Бог Син и Свети Дух с ѹбо трїменьнаꙗ дꙿно сѫтъ бжьство. днъ стъ бъ С 28.26 Изч С Гр τῆς τριάδος Нвб Срв три