Старобългарски речник
трꙁна
трꙁна
-ꙑ
ж
Награда при състезания
въ дно бо отъ дного огавьнꙗ. (!) раꙁно бꙑшꙙ прнос отъ дноѧ мнась ... дьвѣ бо прмꙑ дьвѣ прда. же пꙙть такожде. онѹде же пон҄еже отъ тогожде положенꙗ. овъ множа овъ же хѹжде прносъ покаꙁаста. да вь лѣпотѫ на трꙁнахъ не тъьно прмета
С
376.10
Изч
С
Гр
ἔπαϑλον
Нвб
тризна
остар
ОА
ВА
РРОДД