Старобългарски речник

трволъ

трволъ -а м Бодил, трън ѡтъ плода хъ поꙁнате ѩ. еда обьемⷧетъ кьто ѡⷮ тръніѣ гроꙁдꙑ. л оⷮ трівола смокьві А Мт 7.16 Изч А От гр τρίβολος тріволъ Нвб Ø