Старобългарски речник
треть 
треть -треть нареч За трети път гла емѹ третее смоне оннъ любш л м. оскрьбѣ же петръ. ꙗко рее емѹ третее. любш л м СК Йо 21.17 пакꙑ же мало помѹдвъ трет въ тъ жде дьнь прде къ блаженѹѹмꙋ гргорю С 120.16—17 Изч СК С Гр τὸ τρίτον ἐκ τρίτου третее трет Вж. при треть Нвб