Старобългарски речник

третьцеѭ

третьцеѭ нареч [За] трети път ꙇ оставль ѩ. пакꙑ шедъ помол сѧ третцеѭ. тожде слово рекъ М Мт 26.44 З А онъ же третцеѭ рее къ нмъ. ьто бо сътвор ꙁъло. ньсоже достона съмрът обрѣтъ о немь. покаꙁавъ і ѹбо отъпѹштѫ М Лк 23.22 З ѡтъшедъ пакꙑ помол сѧ. ꙇ рекꙑ ... да бѫдетъ волѣ твоѣ. помоле сѧ третьцеѭ. тожде слово глѧ СЕ 47а 20  їꙁглагола то малꙑ ꙗснѣ.  пакꙑ въторцеѭ  третцеѭ сътвор мѹ С 562.22 М З А СЕ С Гр ἐκ τρίτου τρίτον третцеѭ третіцеѭ третіцеѭ Вж. при третьц Нвб