Старобългарски речник
треть 
треть числ ред Трети, който следва след втория отъ толѣ наѧтъ съ. съкаꙁат ѹенкомъ свомъ. ѣко подобаатъ емѹ т вⷣ҇мъ. ꙇ мъного пострадат отъ старецъ. ꙇ архере.  кънжънкъ. ꙇ ѹбьенѹ бꙑт.  трет дьнь въстат М Мт 16.21 ꙇ ѹбѭтъ ꙇ  трет день въстанетъ. кⷰ҇. ꙇ скръбьн бꙑшѧ ѕѣло М Мт 17.23 З ꙇ шедъ въ третѭ годнѫ. вдѣнꙑ на тръжщ стоѩштѧ праꙁдънꙑ М Мт 20.3 А. СК ꙇ прѣдадѧтъ і на порѫгане ѩꙁкмъ ꙇ бене  пропѧтье. ꙇ въ трет денъ въскръснетъ М Мт 20.19 З А такожде  въторꙑ.  трет до седмааго М Мт 22.26 З повел ѹбо ѹтвръдт гробъ до третѣаго дьне. еда како пршедъше ѹенц его ноштѭ ѹкрадѫтꙑ ꙇ рекѫтъ людемъ въста отъ мрътвꙑхъ М Мт 27.64 З ѹааше бо ѹенкꙑ своѩ  глаше мъ. ѣко снъ лвскꙑ прѣданъ бѫдетъ въ рѫцѣ лвсцѣ. ꙇ ѹбьѭтꙑ  ѹбьенъ бꙑвъ. въ трет день въскръснетъ кⷰ҇ М Мт 9.31 З А ; бѣ же годна третѣа ꙇ пропѧсѧ  М Мк 15.25 З А СК ; любо бо въторѫѭ любо въ третѫ стражѫ прдетъ.  обрѧщетъ тако блажен сѫтъ раб т М Лк 12.38 З А СК мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧ ꙇлѣ ꙁбавт. нь ꙇ надъ вьсѣм см трет се день матъ дънесь. отъ нелже с бꙑшѧ М Лк 24.21 З А ꙇ въ трет день бракъ бꙑстъ въ кана галлесцѣ. ꙇ бѣ мат сва тѹ М Йо 2.1 З А бѣ же параскевћі пастѣ. годіна же бѣ ѣко третіѣа.  гла юдеомъ. се црь вашъ А Йо 19.14 З млъ м естъ народъ. ꙗко треті днь прсѣдꙙтъ мꙙ СК Мт 15.32 ꙇ къде прѩт пакꙑ ꙁракь сво. ананѩ егоже пркѹ ведомѹ. доде въ дамаскъ. третье сеть. не пѩ н ѣдꙑ. ꙇ премⷧѭщюмѹ мⷧтвꙑ. отъ раба твоего ананѩ. ꙇ вьꙁьрѣвъшю емѹ на нь СЕ 34а 20 егоже отъбѣгѫ ѹенц сво. на негоже ар҄хрѣ ꙇскашѧ внꙑ съмрътьнꙑ. лъжа послѹха глѭще раꙁорѭ црквь бжѭ. ꙇ вь треть день съꙁждѭ ѭ СЕ 48а 5, 10 ꙇ бꙑстъ сѹгобь бъ въ кѹпѣ  ͠къ. ꙇже волеѭ страстехъ нашхъ прѧст сѧ. распѧтꙇ съмръть подъемъ волеѭ. вьскръсе третье день СЕ 67а 20, 24 да ако ась трет прде.  обꙑьнѫѭ съконьавъше стї. наꙙшꙙ дрѹгь дрѹга поѹштат на добро С 62.18 радѹѧ же сѧ алеѯандръ въско въ сковрадѫ. дінъ же вьнде. а бꙑстъ вдѣл въ сковрадѣ самого третꙗ С 158.1 по прьвѣѣмъ въторꙑ сълаꙁтъ. по вьторѣѣмь трет  етврътꙑ С 496.19 треть на десѧте ὁ τρισκαιδέκατος Тринадесетият; този, който е тринадесети дъва на десꙙте хъ стъ. третꙗго на десꙙте не вдѣаше нкꙿтоже. раꙁвѣ патрархъ днъ С 121.20—21 обѣдѹѭштемъ же мъ. вдѣаше патрархъ третꙗго на десꙙте сѣдꙙшта на кра стола С 121. 23—24 нꙑ вьсꙙ отъпѹст блаженꙑ. а третꙗго на десꙙте ... ѧ  ꙁа рѫкѫ С 121.28—29 М З А СК О СЕ С Гр τρίτος τρεῖς трет Нвб трети ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА