Старобългарски речник
трепетьнъ 
трепетьнъ -ꙑ прил 1. Треперещ, разтърсващ се ї подвіжа сѩ і трепетъна бꙑстъ ꙁемлѣ. і осънованьнѣ горъ съмѩсѩ сѩ. і подвіжа сѩ ѣко прогнѣва сѩ на ню бъ СП 17.8 Срв.СП 76.19 2. Прен. Трепетен, който внушава страхопочитание, страшен, страхотен бжествъное  стое ...  трепетъное. ꙇ невъꙁдръжаное. нарцане. ꙇ прꙁꙑване твормъ. на твое ꙁапрѣщене дѣволе СЕ 56b 7—8 ꙇ въ страшънѣмь  трепетьнѣмь сѫдщ ха твоего. съподоб нꙑ црствью твоемѹ СЕ 66а 11 въ страшънꙑ.  трепетънꙑ день сѫда. егда снъ бжь прдетъ. сѫдт хотѧ жвꙑмъ. ꙇ мрътвꙑмъ СЕ 88b 25 да покажеш ꙗко вьса т покорена сѫтъ.  лѹꙙ пламенънънꙑѧ. ѧже въшествꙗ твохъ вонъ не сътрьпѣвъшꙙ. страшнааго  трепетънааго повелѣнꙗ твого. ѹвꙙнѫшꙙ о мьнѣ С 164.18 Изч СП СЕ С Гр ἔντρομος φρικτός φοβερός трепетънъ Нвб трепетен ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА