Старобългарски речник
трепетъ 
трепетъ -а м 1. Трепет, чувство на страх, ужас да тꙑ м просвѣтш ѹмъ. ꙇ срдьнѣ о. твоѣ раꙁѹмѣват. тво страхъ  трепетъ прсно вьнмат СЕ 79а 24 тѣмьже  аꙁъ ѹмаленꙑ. недостонꙑ рабъ. съ страхомь  трепетомь. вельм вьпѭ  глѭ СЕ 3b 16  повръгъшемъ сꙙ на ꙁем  прьстѭ посꙑпавъшемъ главꙑ своѧ. толкъ трепетъ бꙑстъ прѣдъстоѧштмъ С 108.25 то се страшно слово  боꙗꙁнь.  трепетъ  ѹжасъ С 458.20 2. Трепет, страхопочитание пред някого и нещо ꙇ шедъшѧ бѣжашѧ отъ гроба. ꙇ мѣаше же ѩ трепетъ  ѹжасъ  нкомѹже несоже не рѣшѧ боѣхѫ бо сѧ М Мк 16.8 З А вьсѣкъ кръштенъ съ страхомъ. ꙇ трепетомь храніт К 2а 30 работате богѹ съ страхомъ.  радѹте сꙙ мѹ съ трепетъмъ С 285.15 Срв. СП2.11  съ страхомъ  трепетомъ.  лѣпꙑмъ въꙁдръжанмъ. къ гръдѹѹмѹ  страшънѹѹмꙋ прстѫпте комьканю С 405.21 М З А СП СЕ К С Гр τρόμος φρίκη Нвб трепет ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Трепетанов ФИ СтИл,РЛФИ