Старобългарски речник
трепетат 
трепетат -трепещѫ -трепещеш несв 1. Треперя, треса се нъ вждѫ рее того агг҄елꙑ окрьсть стоѧштѧ вждѫ сльньце бѣжꙙште. прѣвѣсѫ раꙁдрамѫ. ꙁемьѭ трепештѫштѫ С 437.28 2. Прен. Треперя от страх, страхувам се, ужасявам се жена же ѹбоѣвъш сѧ  трепещѫшт. вѣдѫщ еже бꙑстъ е. прде  прпаде къ немѹ. ꙇ рее емѹ въсѫ стнѫ М Мк 5.33 З, А, СК, У. Срв.Лк 8.47 М З А СК како древльнѣа твоѣ тварь. трепещетъ тебе влко СЕ 1а 2—3 црю цѣлтелю страждѭщмъ схе. тебе трепещѭтъ бѣс СЕ 26b 15—16 сего рад трѧсꙑ сѧ ꙇ трепештѧ. да бж хранітъ ꙁаконъ К 2b 38  трепештѫтъ многоот. вдѧште їсѹса въ пльт беꙁъ ою С 458.15  поѭтъ владꙑьствꙗ.  трепештѫтъ нове С 458.18 аꙁъ поклан҄ѣѭ сꙙ стнꙿнѹѹмѹ богѹ ... нъ трепештѫ го крѣпост.  несповѣдмѫѭ слѫ С 115.18 трепещѧ м ед ὁ τρέμων Треперещият; този, който се страхува от нещо  же отъ ба реено. на кого прꙁьрѫ нъ на кротъкааго  мълалвааго  трепештѫштааго мохъ словесъ С 545.7 Срв. С173.30 М З А СК У СЕ К С Р Гр τρέμω φρίσσω Нвб Срв трептя ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР