Старобългарски речник
трецеѭ 
трецеѭ нареч За трети път  оставль ѧ. пакꙑ шъдъ помол с треіцеѭ. тожде слово рекъ СК Мт 26.44 Изч СК Гр ἐκ τρίτου треіцеѭ Вж. при третьц Нвб