Старобългарски речник
трецеѭ
трецеѭ
нареч
За трети път
оставль ѧ. пакꙑ шъдъ помол с треіцеѭ. тожде слово рекъ
СК
Мт 26.44
Изч
СК
Гр
ἐκ τρίτου
треіцеѭ
Вж. при
третьц
Нвб