Старобългарски речник
трак҄ꙗ
трак҄ꙗ
-ѩ
ж
МИ
Тракия — географска област на Балканския полуостров, византийски диоцез и провинция, а от VII в. тема
събъравъше плъкꙑ своѧ. прѣплѹвъше рѣкѫ рекѫмѫѭ дѹнавъ. плѣнꙗахѫ ѳрак҄ѭ. скрьбь же пеалъ не хѹдѫ мѣахѫ граждане
С
191.19
Изч
С
Гр
Θρᾳ´κη
ѳрак҄ꙗ
Нвб
Тракия
Срв
Тракиев
ФИ
Тракийски
ФИ
СтИл,РЛФИ